Здравейте,

Посвещавам този материал на вече 79900 хиляди посещения във форума на Боблак и и 22700 в тази страница, мисля, че дори да е само за 10 има смисъл.

"Как да се учим от пуйката" е заглавие на глава от книгата "Черният лебед" от Насим Никълъс Талеб, която чета в момента и горещо препоръчвам на занимаващите се с наука, статистика и природа. Подзаглавието е : "Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара". Изпълнена е с примери за това, как дълговременно повтаряща се и потвърдена с множество наблюдения (измервания) на определени обекти или събития ни води до все по-голяма увереност в някакво ЗНАНИЕ за тях, но всяко познание, извлечено от наблюдения неизменно крие капани.

     Ще препиша дословно пасажите:

     "Вземете една пуйка, която хранят всеки ден. Всяко хранене затвърждава убеждението на птицата, че да бъдеш хранен ежедневно от приятелски настроени представители на човешката раса, "защитаващи интереса и по всякакъв начин", както би се изразил някой политик, е общовалидно житейско правило. Един следобед, в сряда преди Деня на благодарността, на пуйката ще и се случи нещо неочаквано .

Тя ще бъде принудена да ревизира убежденията си.

...

            Помислете отново за храненето - какво може да научи една пуйка от вчерашните събития за това какво я чака утре? Много, може би, но сигурно малко по-малко от това, което си мисли, и именно в това "по-малко" се състои съществената разлика.”

Фигура 1. ХИЛЯДА И ЕДИН ДНИ ИСТОРИЯ

„Пуйка преди и след Деня на благодарността. Историята на един процес, протичащ в продължение на хиляда дни, не ни казва нищо за това, което ще се случи. Тази наивна проекция на миналото върху бъдещето може да бъде приложена към всяко нещо.”

            ....

„Да направим още една стъпка и да разгледаме най-тревожния аспект на индукцията – ученето в обратна посока. Приемете, че опитът на пуйката вместо никаква би могъл да има отрицателна стойност. Тя се е учила от наблюдение, както съветват всички ни да правим (хей, все пак се смята, че именно това е научния метод). Увереността й е нараствала заедно с броя на дружелюбните хранения и тя се е чувствала все по-сигурна, въпреки все повече и повече наближаващото заколение. Имайте предвид, че чувството за сигурност е достигнало своя максимум, когато рискът е бил най-голям!  ...”

...

            „Фигурата 1. изобразява прототипа на проблема за индукцията такъв, какъвто го срещаме в реалния живот. Наблюдавате една хипотетична променлива в продължение на хиляда дни. Би могло да бъде какво ли не (с някои дребни промени) – продажба на книги, кръвно налягане, престъпления, личния ви доход, акции на определена компания, лихва върху някакъв заем или неделната посещаемост на дадена гръцка православна църква. Впоследствие вие извличате единствено от минали данни някои заключения относно свойствата на тенденцията с планове за следващите хиляда, че дори пет хиляди дни. На хиляда и първия ден – тряс! Случва се голяма промяна, за която липсва всякаква подготовка в миналото.”

            Да спирам с цитирането, защото се изкушавам да препиша цялата книга, но тези малки откъси са в пълно съзвучие с подхванатата от Боблак и подкрепена от мен тема във форума http://freeforum.politolozi.com/index.php?topic=1444.0  и в . http://bashtata.blog.bg/.

            Накратко:

1.                          Това, че оценката на риска от земетресение и от тежка авария се оценява с нищожна вероятност, а досегашната експлоатация на АЕЦ потвърждава и увеличава достоверността на тези оценки не отмени нито Чернобил, нито Японската трагедия, нито отменя завинаги подобна авария. Мерките, които предстои да се вземат само ще намали вероятността, но не и да изчезне напълно.

2.                          Това, че досега електроенергията от АЕЦ се славеше, като най-евтина, след вземане на мерки за намаляване на вероятността за аварии и заделяне на средства за погребване на отпадъците и закриване на стари реактори, няма (не непредсказуемо) да я измести в тази скала.

3.                          Това че 100% от имащите право на глас, гласуват и 100% без един гласуват за АЕЦ не означава, че този един, няма да се окаже прав в един хипотетичен референдум.

4.                          Това, че 100% от доказаните престъпници биват оправдавани досега, не означава, че изведнъж съдът няма да  проработи и местата в затворите ще се окажат недостатъчно и държавен приоритет ще станат строежите на затвори.

Ще бъда щастлив, ако това ми послание намери отклик в посетителите на форума и моята страница в INTERNET и насочи вниманието ви към книгата и оригиналните трактовки на влиянието на слабо вероятното.

            В този смисъл смятам да обърна отново вниманието върху непрекъснатите наблюдения на доказаните постоянни параметри на заобикалящата ни действителност и правилно се дефинират отклоненията, като значителни и незначителни.