Сезонни и МТО зависимости на радиационния гамафон               Дължа едно извинение на анонимен посетител на блога http://bashtata.blog.bg/, който в коментар обърна внимание на голямото повишение на радиационния гамафон на Мусала за последните три месеца (април- юни 2011). Надявам се с този материал да отговоря на въпроса му.             Тук ще се спрем на някои естествени причини за отклонения на гамафона от средната му стойност с илюстрации на базата на конкретни наблюдения.             Вече е ставало дума за специфичното локално ниво във София http://freeforum.politolozi.com/index.php?topic=1444.msg7068#msg7068             В цитирания форум могат да се намерят материали и обсъждания, касаещи естествените и антропогенните фактори, формиращи радиационния гамафон.             Тук ще се спрем конкретно на влиянието на дъжда, денонощните  и сезонни изменения.             Вече е обсъждан въпроса за стойността на естествения радиационен гамафон в София, за която има най-много пунктове с непрекъснато имерване.             В анализа на гамафона за юли  http://bashtata.blog.bg/regionalni/2011/08/09/analiz-na-radiacionniia-gamafon-za-iuli.798793 има графика по данни на АЯР за 2010 и 2011г., където за София има 8 пункта от които 6 имат стойност около 100 nGy/h и два около 110 nGy/h.              На НЕзависимият ПУнкт за Контрол на ИСТината (НЕПУКИСТ http://87.120.222.51/chav/index.php) се извършват непрекъснати десетминутни измервания на гамафона в София и се публикуват в реално време.             На фиг.1 е показана графика на гамафона за 10-11 август 2011г. Съвместно с данни за валежите взети от http://www.termotest.com/Sofia-weather.php. фиг.1               Много добре се забелязват превишенията в гамафона дължащи се на валежите. На фиг.2 е илюстриран денонощния ход на фона. Показани са графично данни от 3 до 11 август 2011, като ясно се виждат влиянията на дъждовете от 4-5 и 10-11 август.  
Фиг.2               Трябва да отбележим, че летните денонощни вариации са с по-голяма амплитуда (около 10nGy/h при средна стойност 116 nGy/h). През зимата тези вариации са незначителни. Разбира се тези твърдения се отнасят за гамафона измерван на пункта на НЕПУКИСТ и нямат претенции за някаква обща закономерност, валидна за всички пунктове.             Невъзможно е да се проследят тези влияния на базата на денонощно осреднените данни предоставяни от ИАОС. Илюстрация на горното твърдение са графиките на фиг.3 и фиг.4, отнасящи се за пункта на БЕО Мусала за един и същ период (1.1.2010 до 11.08.2011) свалени от страницата на БЕО Мусала (фиг.3 http://beo-db.inrne.bas.bg/moussala/) и построена по данни на АЯР за същия пункт (фиг4. http://www.bnsa.bas.bg/bg/emergency/radgamma_background/inrne ).    
                                                            Фиг.3

Фиг.4   На двете фигури много добре се вижда значителното сезонно изменение (повече от 20 nGy/h при средно 146 nGy/h). Наблюдаваните изменения се дължат на екраниращото влияние на снежната покривка през зимните месеци и заедно с тяхното натрупване и топене се наблюдава понижението и покачването, за което стана дума в началото. Въпреки еднаквите тенденции на двете фигури се наблюдават и различия които бих искал да коментирам.                На фиг.4 няма стойности по-голями от 169nGy/h, докато на фиг.3 има няколко стойности по-голями от 200 nGy/h. Пак подчертавам, че става дума за един и същ пункт и данни получени с един и същ прибор. Причините за тези различия могат да са две:                Едната е осредняването на данните за едно денонощие с които е построена графиката на фиг.4.                Другата е липса на данни за празнични и неприсъствени дни за същата графика в които може да са попаднали тези измерени високи стойности.                Каквато и да е причината, ако е сигурно, че апаратурата е мерила вярно, всички стойности над 180nGy/h е необходимо да се анализират и обяснят, а стойности над 240 nGy/h положително са с техногенен характер.                И накрая една илюстрация на сезонните изменения в Софийските пунктове по данни на АЯР. На фиг.5 са представени графиките на данните за софийските пунктове за 2010 – 2011г. В горния ъгъл е дадена и таблица със статистиката на всеки пункт.   Фиг.5             Набива се на очите повтарящата се средна стойност около 100nGy/h с изключение на пункта на ИЯИЯЕ и пак възниква въпросът: Откъде НЦРРЗ http://www.ncrrp.org/ взе тази константна стойност 0.120 µSv/h?             С показаното на фиг.5 искам да обоснова анализите, които започнах да правя по месеци. Естествено е да сравнявам месечните данни с данните от минали години за същите месеци за да премахна влиянието на сезонните изменения.             От фигури 3 и 4 може да се твърди, че тазгодишните данни са повторение на миналогодишните, което е утешително за всички, които се безпокояха за влиянието на аварията в Япония на гамафона в България.                           Посвещавам на Васил Милославов , започнал тази тема в                                           http://freeforum.politolozi.com/index.php?topic=1444.0
                         като подкрепа на позицията му, която продължава да отстоява                                     11.8.2011 г.